Шамарената фабрика на Георги Господинов

Явявайки се в ново, неочаквано амплоа, писателят Георги Господинов изненадва с радикално продължение на заниманията си с детството и със социализма, които познаваме от романа „Физика на тъгата” и от проектите „Аз живях социализма” и „Инвентарна книга на социализма”. На 16 юни галерия „Credo Bonum” на столичната ул. „Славянска“ 2 ще представи неговата видеоинсталация „Шамарената фабрика”.

С нея писателят се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца. Защото издърпването на ухо, шамарът, унижението са все още традиционна част от методите на домашното възпитание. А според изследване на НЦИОМ от 2012 г. близо 70 % от българите одобряват т. нар. „минимално насилие”.

„Шамарената фабрика” отдава почит на българското кино от 60-те и 70-те, което едновременно остро и чувствително е запечатало сцени на „минимално насилие” над деца, някои от тях класически за българските кино зрители. Но новият визуален проект на Господинов има социален ангажимент към настоящето, провокира към откровен разговор за насилието над деца и между деца у нас. Защото шамарените фабрики продължават да работят на пълни обороти, а някогашните деца са днешните възрастни. Дали с порастването си не сме преминали от другата страна на шамара?
48-годишният писател сред най-четените у нас и превеждани български писатели. Сценарист е на няколко късометражни филма, сред които „Ритуалът” и „Омлет”, селектирани съответно за престижните фестивали Берлинале и Сънданс.

Сред най-новите му книги са „Невидимите кризи”, „Сватби на животни и неща” (в съавторство с дъщеря му Рая Господинова) и стихосбирката „Там, където не сме”. През 2015 г. е гост-професор в Хумболтовия университет (Берлин), където един от курсовете му е посветен на идеологии и детство през ХХ век.

Техническата реализация на проекта е на Калин Серапионов, звук - Досьо Амуджев.

"Шамарената фабрика" може да бъде видяна до 26 юни.

Източник: Credo Bonum